Енергиен комплекс за производство на ел. енергия и биодизел от отпадни суровини
Енергийния комплекс за производство на ел. енергия от отпадни суровини произвежда следните енергийни носители:
- електрическа енергия
- гореща вода
- втечнен газ
- пиролизно масло
- пиролизен въглен
- други течни горива
Такъв енергиен комплекс може да се изгради около всяко малко или средно голямо населено място за задоволяване на енергийните нужди на населението или малки предприятия. В този комплекс се извършва пиролиза на отпадните продукти, при което се получава преимуществено пиролизен газ, който гори в двигател с вътрешно горене, куплиран с електрически генератор (ко-генератор).
Получената електроенергия от инсталацията се получава от възобновяеми отпадъчни суровини и себестойността на електроенергията е около 45 лв/МВт, в зависимост от суровината, а цената по която се изкупува е префенциала /162 лв/МВт/. Цената на оборудването е около 1 200 евро на кВт, което е сравнимо с вятърните, но като се сметне денонощната работа на инсталацията, получаването на гореща вода и други енергийни носители, възвращаемостта е не повече от две години.
Пиролизата на суровините е термохимичен процес. При него се извършва термична конверсия на отпадъците при температура 400-600°C в отсъствие на кислород, при което се получават: метан, кондензирани газове, пиролизно масло, пиролизен въглен и др. Полученият пиролизен газ се ползва за производство на електричество, а останалите отпадни суровини се продават като заместители на мазута или в химическата промишленост.
Суровини за производство са: отпадни каучукови изделия , отпадни пластмасови изделия, отпадна хартия, отпадни продукти от земеделието, твърди битови отпадъци, промишлени отпадъци и др.
Биодизел от водорасли
Маслопроизвеждащите водорасли се отглеждат във фотобиореактори, разположени в закрити оранжерии. Използваните водорасли са специален щам едноклетъчни, с високо маслено съдържание. Получаването на масла и биодизел от тях има съществени предимства пред биодизела получен от растителни масла и, a именно:
- водораслите имат много по-голяма производителност от използваните досега маслодайни култури – 100 пъти по-голяма от рапичното масло и 10 пъти по-голяма от палмовото масло
- не се използват в традиционните храни
- преобразуват димните газове в биомаса
- 1 Мт водорасли поглъщат 1.6 Мт СО2 и отделят 1.2 Мт О2
- себестойността на произведеният биодизел е по-ниска
Сместта от вода и водорасли постъпва в цеха за производство на сурово масло, където се отделя масло, шрот и филтрирана вода. Полученото масло се филтрира, изсушава и подава за производство на биодизел. Отделеният шрот се предава за фураж или за производство на биоетанол. Отделената вода се връща обратно за отглеждане на водораслите.
Суровото масло постъпва в цеха за производство на биодизел, където по пътя на преестерификацията с нисковалентни алкохоли се преработва в биодизел.
От екологична и икономическа гледна точка в близост до инсталацията за производство на електроенергия от отпадни суровини е удачно изграждането на фотобиореактори за маслообразуващи водорасли защото:
- горещата вода от ко-генерацията се използва за подържане на постоянна температура, необходима за създаване на подходящ микроклимат в биореакторите.
- отделеният СО2 от производството на електроенергия в ко-генератора се улавя и се подава за храна на маслодайни водорасли, при което се отделя кислород.
- получава се безотпадна технология за производство на електроенергия и биогорива.
